2xdi-quotebook:

Някъде горе, много нагоре, един ангел седна безпомощно на най-близкия облак и изпърха кратко с крила. Понякога гълъбите пърхат така през зимата. Когато нито могат да отлетят, нито могат да се стоплят, а просто се ежат на времето с някаква необяснима дързост.

- “Ангели на работа” (0-24h) – Теньо Гогов

Пиша и без никакво колебание хвърлям листовете хартия в лицата на всички мрънкачи. Българинът само мисли как да се оплаче. И тези, побягналите за чужбина, и те често все това вършат. Държат се сякаш са от някакво по-първокласно тесто, по-бухнала им е партидата хляб. На тях само самочувствието им е бухнало, от черногледство и неприязън към собствената им страна, от увереността, че са смели и все в правия път… ей от това е бухнало, та се не побира вече в бабината фурна. Вие и бабите си сте започнали да укорявате, защо били толкова назадничави, защо не се били стоварили при вас в чуждата страна, та там да купуват от чужното брашно. Напомняте ми на сергийните продавачи по пазарите, чийто най-щастлив ден беше 1 януари 2007г., когато България влезе в ЕС. Не спряха само да прехвърлят вината на самия Съюз за съмнително завишените още от сунтринта цени. Сякаш стоката им вече носи „европейщина” и трябва да е по-скъпа. Пък дали е по-качествена…? Та и на вас просто ви харесва етикетът да не съдържа никаква словоформа, напомняща за България. А това дали е признак за качество…? Най-лесно е да си създадеш едно бетонно правило и да си повтаряш, че само то работи. Изключения няма, казвате твърдо, като тоя пуст бетон. Щом е чуждо, по-добро е във всички случаи от българското. Чувате ли се само?!

Първо, аз също пиша тия редове в наето жилище някъде на север във Великобритания. Поживяла съм си тук някоя и друга година, по-точно половината от всяка. От нищо не бягам, просто се наслаждавам на размерите на света. Колкото и да е голям той, все едни и същи препятствия носи. На никой никъде не му е лесно. Много ми се ще да успея да налея малко разум в тия хора, недоволните безделници, и то без непременно да навлизам в някаква дълбока конкретика. Защото знам как всички ще накацате като назадничавите баби от нашия разказ на прага на новооткрития Lidl, и ще се хванете за всяка дума и всеки един отделен пример. Ще се хванете и за някоя пропусната запетая, ако щете. Такова ви е мисленето, все да охулите. Знам, че ви е било трудно, разочаровани сте, ходи ви се другаде, не ви е поднесено много на тепсия, хората ви зяпат на всеки ъгъл, че и ви се мръщят. И все пак ще ми се наложи да ви подхвърля и по някой друг пример, пък ако щете и мен ме намразете - аз баба си имах, хляб не печеше, но пък баница каква! Ръжта за брашното си беше отскубрната от някой добруджански стрък, не съм се отровила… А и тя баба добре си живя, назад не знаеше да върви.

Та за моето наето жилище… Тук не всеки има възможността да притежава свое, та търси и наема такова. Пак плаща „майка си и баща си”, и то взето от британската си заплата. Ние в България си имаме по няколко, вие това не сте ли го забелязали? Чужденците идват и купуват вили накуп. Вие и това ли не сте забелязали? Чужденците идват все по-често на почивка на Балканите – в Гърция, Турция, България. Лично съм го чувала като наблюдение от финландка. За тях ски пистите ни са на прекрасно ниво и доволна цена. Вие и това явно не сте забелязали. И не че тия факти изцяло заличават абсурдите в страната ни - абсурди всякакви навсякъде, общност обаче поне при нас няма. Та идвайки на почивка, да кажем в столицата, чужденците срещат едни от любимите ни съгледвачи на улицата, да кажем Граф Игнатиев – раздавачите на брошурки. Те чужденците си седят и слушат в захлас, поемат всяко предложение, всяка умнотия за глобалното затопляне, за зверските детски болести в Третия свят, за всякакви благотворителности. Да, в тяхната страна е такава културата. Хората не мрънкат, не недоволстват напразно, а целенасочено се скупчват, помагат си, протестират дори, ама знаят как да го правят. Сдружно! Сдушно даже! Това, което обаче съм убедена, че вие никак не сте забравили от времето на последния си полет към Централна Европа, е че ние имаме срещу какво и кого да протестираме. Имаме, и още как! Ето го подвигът на парадоксалния масов българин, който така зловещо успява да ме подразни всеки ден, че пиша тия редове с такава бързина, та да не изпусна някоя гневна мисъл. Имаме нужда от гняв и задушаваща сдружност. А не от мрънкане. Ако не ви се намира обяснение каква пък е разликата, ще ви кажа аз, от мен да мине. Едното, това вашето, е пълна загуба на време, бездействие е, ненужно е никому, не върши никаква работа, „пълна нула” е! Гневът и всеобщият протест обаче водят до съвсем друго нещо. Най-малкото, конкретно в нашата страна, те водят до това, че вече не сте така невидим и жалък, каквото и мнение да имате. Може и да не са ви прочели лозунга на картонения плакат, докато вие подгизвате в зимната кал на прочутите софийски жълти павета. Може и да ви е оцелил някой развален домат, прицелен към входа на Народното събрание от смущаващия безидеен кретен зад вас. Ама нали и това същото Народно събрание ви казва: „Съединението прави силата”?! Че вие дори не си въобразявате как си бие шута в задника ей това нашето пусто Народно събрание с тоя надпис. Само дето ние българите сме пълни мързеливци. Не сме дори обезнадеждени толкова, колкото сме мързеливи. И сме и мрънкачи. Само да мразим не ни мързи. Никаква полезна работа не не върши това мрънкане. „Пълна нула”. Мислим си, че нещата трябва някой друг да дойде да ги поправи. Някои дори си въобразяваха, че ЕС ще ни изпере всички кирливи ризи. Тя тази държавица наша няма да се оправи, докато не се научим като вашите чужденци да живеем правилно. Да живеем пъргаво, борбено, с желание, с някакво чувство за дълг и достойнство. А не да бягаме като опитни мишки из всичките земни плочи, да си даваме душиците на някакви други управници. Ние и брагоприятна територия си имаме, и поносим климат ни се намира. Вие знаете ли в моята квартира какъв студ ме пронизва след баня? На север казах, че съм. Да не говорим, че някой британец, който само е звучал умно с прочутия негов акцент, е позиционирал радиатора „баш” до вратата, а и той никак не ми се вижда достатъчен по размер за конретната стая. Влизам в подробности, мрънкам. Но ви „го натривам в носа” тоя лист писание. И за вас, последни думи – спрете да мрънкате, по дяволите! Най-малкото нищо не правите, „пълна нула”. Българомразци сте станали. Говорите как ви е прогонила омразата и завистта в очите на българите в България , а у вас омразата и грам по-малко не е.